Дупpki

            На мостика на совалката „Такова” всичко беше наред. Всички уреди работеха нормално и всеки от екипа правеше това, за което му се плащаше. Изведнъж работният пулт започна да показва различни данни, започнаха да се появяват аномалии и компютърът даваше странна информация. Целият екипаж започна трескаво да търси повредата, когато командирът се спря...погледна през илюминаторa и видя огромна дупка в пространството. Тя засмукваше корабa и вече нямаше какво да се направи. Сигналът от земята се изгуби и корабът бе погълнат изцяло от космическото тяло...

            Мракът се разсея и капитанът видя, че целият екипаж, заедно със совалката се беше превърнал в комплект порцеланови съдове за чай, който стремглаво падаше към повърхността на планета пред тях. Планета, която напълно наподобяваше Земята, с изключение на това, че тази имаше огромна дупка по средата. Докато падаха, се чудеха какво ли ще стане, когато се ударят в повърхността. Отговорът не закъсня...в момента, в който подносът удари земята, екипажът се оказа в една градинка точно до улица, цялата изградена от прелестни жълти павета. А самите членове на екипа бяха станали стръкчета зелен здравец.

По улицата напред-назад вървяха най-различни хора, а колите зад тях фучаха като обезумели по пътя. Точно пред градинката мина един дебеличък човек, който току що беше излязъл от красивата бяла сграда до тях. Той се беше разбързал занякъде и беше забравил, че джобът на скъпото му сиво сако имаше голяма дупка. Тя все още не беше зашита, защото личният шивач на този човек не успя да намери дупка в претоварения си график, през която да обърне внимание на клиента си. Затова сега от дупката на сакото падаха стотинки и подрънкваха на земята. Това привлече доста хора, които също имаха дупки по дрехите, но не защото шивачът им беше зает, а защото просто нямаше как да си позволят шивач. Човекът със сакото забеляза голямата опашка зад него и като видя, че тези хора събират паричките му, ядоса се и почна да им вика и да си иска обратно стотинките. Това накара гражданите да се уплашат и да побягнат, а едричкият господин се впусна в бясно преследване на един от тях. Докато „бягаше”, заможният господин някак си успяваше да подритва коремчето си, което от своя страна караше вратовръзката му да подскача като пощуряла. Изведнъж той се спъна и замалко не се пльосна по очи на земята. Той оправи костюма и вратовръзката си и погледна в какво се беше спънал. Когато се обърна, той видя огромна дупка в павираната улица...

            Това го ядоса. Той взе телефона си и позвъни на някакъв номер. Когато му вдигнаха, той обясни какво е положението и защо се обажда, но от другата страна му казаха, че не могат да му помогнат. Парите за запълване  на дупки вече били на приключване, защото голяма част от тях била използвана за запълване дупките на леда, който аристократите слагали в уискито си. Но никой не бил предвидил, че ледът така бързо ще се разтопи и парите ще са загубени...Резервът, който останал, пък бил използван за запълване на дупките в швейцарското сирене, за да може интелигенцията да му се наслади повече. Господинът със сакото се ядоса и започна да ръкомаха и да вика нещо. Човекът от другата страна се притесни и каза, че в момента се запълват дупкте на покривите на къщите по селата, така че ще извика хората да запълнят дупката в паветата, а хората с покривите ще почакат. Тъкмо ще са по-близо до природата...ще виждат звездите и ще се радват на снега, без дори да излизат навън.

            Пълничкият господин се успокои и скоро затвори телефона. Набра малко здравец от градинката и се запъти към училището, където работеше жена му. Когато стигна чaсът вече течеше, но той влезе в стаята и подари уханния букет на прекрасната си съпруга, която от своя страна го дари с блажена целувка. Тя постави букета в стъклена ваза и продължи урока си. Екипажът беше потресен от гледката. Учителката имаше фуния на главата, която излизаше от дупка на тавана. Явно с тази фуния й казваха какво да прави...Тя от своя страна се разхождаше с лейка и „наливаше” знания в главите на децата, без да ги пита дали те искат това. Но и на децата нещо им беше странно?!? Те имаха дупка, в която учителката наливаше и дупка, от която почти всичко се изливаше...Някои имаха по-големи дупки за наливане и по-малки за излизване, при други беше обратно, някои нямаха дупки за наливане, а други за изливане...странно. Дойде междучасие и всеки се захвана с различни дейности. Някой дискутираха интересни неща, като запълваха дупките си за изливане, други просто говореха заради самото говорене, а трети слушаха музика. Интересното беше, че на децата, слушащи музика, дупките им за изливане става все по-големи, а за вливане все по-малки...Оказа се, че в страната, в която бяха попаднали, музикалната сфера имаше не дупка...а цяла яма, която трудно можеше да се запълни. От един телефона се дочу музика, чиито текст описваше идилията на дупки, стоящи до други дупки и различни приспособления за тупане на килими. Но когато един представител на класа усили музиката на телефона си, звукът, който излизаше оттам, слагаше в малкия си джоб всичко чуто досега. Шумът сякаш пробиваше с дрелка всякакви видове пиленца и дръжки на тесли. Той не само пробиваше, а монотонното повтаряне на един и същи отрязък сякаш набиваше тапи в дупките за вливане на учениците. Липсата на каквото и да е разнообразие накара хората от екипажа да изтръпнат(макар да бяха само стрък здравец),,,дупка, в която се губеше съзнанието.

            Започна час по география. Учителката отново „наливаше” знания. Сега ставаше въпрос за някаква друга държава. Наричаха я Съединени щати на дупките. По описанието, което даваха за нея се оказа, че това беше най-голямата дупка на тази планета. Но и най-ефективният начин да излезеш от дупката на живота...парадокс.

            Изведнъж над вазата със здравец се отвори междупространствена дупка, която засмука букета. След секунда той се оказа в друга вселена и просто левитираше в космоса над една планета, наречена Земя. Екипажът се порадва на гледката и скоро отново придоби истинската си форма. Когато се оказаха отново в совалката, те се загледаха през илюминаторите...и осъзнаха, че другата вселена не бе по-различна от тяхната...просто в тяхната нещата не бяха толкова явни!