Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2010 16:06 - Дървото на живота
Автор: gentleman Категория: Музика   
Прочетен: 131907 Коментари: 3 Гласове:
2



image

Дървото на живота

 

 

 

-Хайде ставай, стана 5:30, ще закъснеем.

-Ъъъм, защо... къде?!?
-Ще ходим за риба, хайде.

-Оу, верно, ставам.

След като скокна изведнъж от леглото, Крум се олюля и за да не падне се хвана за бюрото си. Скоро се беше облякъл и чакаше приятеля си да отключи колата, за да тръгнат за обещания риболов. Ентусиазираният младеж никога досега не беше ходил за риба, което го караше да бъде още по-нетърпелив. Когато се качиха в колата и потеглиха, приятелят на Крум започна да му обяснява как трябва да се борави с въдицата и такъмите. Времето мина доста бързо и тридесетте минути път се сториха, като пет.

Щом стигнаха двамта започнаха да разтоварват всичките рибарски пособия и след около осем минути въдиците бяха във водата. И така...Крум се концентрира върху плувката и скоро мислите му се отдалечиха и той потъна в размишления. Съзнанието му се отпусна и той отлетя на друго място. В главата му захвърчаха мисли и се затъркаляха идеи и хрумвания, всичко изглеждаше, като в пълен безпорядък и младежът се опитваше да подреди всичко това. Тъйкато звуците които дочуваше бяха само тези на полюлаващите се дървета и на леките вълни той успя да се концентрира и скоро избистри съзнанието си. Сега всичката тази бъркотия беше „прибрана по шкафовете” и Крум просто се отпусна и не мислеше за нищо. В далечината се чуваше гласът на птичка...Изведнъж младежът усети как неговият другар го бута и му казва нещо...когато се усъзна се оказа, че на въдицата му се е закачила риба. Той стана, и започна да навива макарата си...в крайна сметка успя да извади рибата. В това време, нещо потопи плуваката на баща му, който се втурна и започна също да навива макарата си, но рибата се откачи. Крум се озадачи и попита приятеля си, кой определя, кой трябва да живее и кой да умре? Кой избира пътя на съществуването? (Другарят му, който беше на възраст колкото самия Крум, а именно 19 се казваше Йордан, той беше всестранно развита личност и си имаше свои разбирания за света.) Той се замисли и му отговори доста философско...Той започна така:

-Всяка религия си има обяснение на жизнения път на съществуването. Християните вярват, че всичко ти е предначертано и не можеш да промениш нищо, а будистите мислят, че сам опреледяш кармата си...Аз лично смятам, че живота е едно голямо дърво...Виждаш ли онзи дъб там?

-Да...какво общо има с живота??

-Ами ето какво, с разждането си, човек започва да изкачва това дърво и както виждаш отначалото няма клони, защото животът му не зависи от самия човек, а от родителите му и няма как да поемеш свой път. Но скоро, когато попаснеш и станеш достатъчно зрял, за да взимаш решения сам, започваш Да правиш избори, които водят последствия след себе си. Тук се появяват и клоните. Според изборът, който направиш определяш по кой клон ще тръгнеш...След поредица от решения можеш да се окажеш на изсъхнал клон и да паднеш или пък да се стремиш към върха...И както виждаш на всяко разклонение има цветове, защото всеки избор има и добра страна.

-И в крайна сметка, аз мога само до някъде да определя живота си?

-Всъщност всичко е предначертано, но не е праволинейно и еднакво, а разклонено и до голяма степен зависи от самия теб. Според избора, който направиш можеш да стигнеш до самия връх или да паднеш още в началото...Нещата до голяма степен зависят от теб, но не изцяло.

Крум се замисли върху казаното и отново заметна въдицата си в язовира. Не беше сигурен дали разбра всичко както трябва, затова отново си преповтори обяснението на приятеля си и отново се загледа в плувката, която леко се полюшкваше от вълните предизвикани от лекия пролетен вятър, който галеше лицето му. А отстрани приятелят му се отпусна на малкото зелено столче и заслуша песента на пробуждащата се природа, той идваше за риба главно заради спокойствието и тишината, затова дори не си направи труда да хвърли въдицата си отново...

А Крум, потънал в размисли, отново мислено се отдалечи от мястото, на което се намираше и зачака някоя риба да клъвне...

 

 

 

 

 

 

Веселяк



Тагове:   философия,


Гласувай:
2
0



1. анонимен - Скромно мненийце :)
21.04.2010 17:57
Виждам, че твориш все - повече, а? ;)
Харесва ми, идейно е това с дървото. Само ако оправиш тук - таме правописните грешки и съъвсем малко неточности, ще е и стилово издържано и добре написано. Иначе браво, дерзай!

Марина
п.с. това веселяк ми е много познато от някъде, но не мога да ти кажа от къде...
цитирай
2. gentleman - най-вероятно правописните грешки ...
21.04.2010 20:42
най-вероятно правописните грешки съм ги допуснал, защото го писах снощи в 100 часа и ми се спеше и не съм уцелил клавишите :P иначе мерси за мнението, градивно е ;) а относно стилово издържаното не съм сигурен какъв е стилът на тази моя творба :P
цитирай
3. panazea - Хубава притча!
28.04.2010 10:50
Изборът си е наш!
Привет!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gentleman
Категория: Музика
Прочетен: 1412225
Постинги: 16
Коментари: 357
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930