Сред другари съм винаги, а все сам се чувствам. Помня годините минали, но от спомените не се пускам   Отшелник да съм станал...не съм, но на хората доверието изгубил... Говорят ми нещо, все едно съм в сън, май отдавна сърцето си съм погубил   Верен другар...незная дали имам или на другите хора, другарите назаем взимам. Защо ли няма на кого да кажа... Няма и на кого моята история да разкажа.   Единствено белият лист ми остана моя изповедалня и утеха... Много напреднах, зад мене времето изостана затова връщам го, в на гайдата меха...

Хубаво е.. истинско