Руши, Руши!

Събаряй и руши!

Изгаряй, разрушавай!

Руши и нищо не оставяй

нагоре да стърчи!

Руши, изгаряй

със земята

сравни!

Но спри!

Руши

на простите,

глупавите

и безпаричните.

Руши

на незаслужилите

Божа обич люде.

Руши

На работниците!

Руши

О! Юде.

Руши

изграденото

с пот и сълзи!

Руши

Не мисли!

А звярът железен

тежко ръмжи

и сякаш падат искри

из светли очи.

От вътре сякаш дяволът мълви.

Седи и

Руши.

Руши.

Как се свличат бетонни стени...

как стенат жални души.

Руши!

И нека падат сълзи.

Нека...

Нека падне бащино огнище...

Нека падне роден дом!

Щом така го искат те

не отронвай нито стон.

Руши!

Гори!

Нерон чернокоси!

Събаряй с железни машини

съграденото от човешки ръце.

Изкорени дървото

от де’ поникна твойто семе.

от де’ прокара твоят плод.

Руши!

Не мисли!

Но чакай...

поспри!

Не руши!

Не руши ти на онзи отгоре!

Не руши на командира велик.

Не руши,

Почакай...

Зелените гущери чакай!

Пълзят те във тъмните дни.

Пълзят,

            а ти пък лази!

Разбери!

По-добре си хапни!

И поспи!

Блаженно поспи,

подремни.

А после Руши!

Руши на онзи, който не търпи!

Руши ти казвам!

Руши на селяка!

Руши на простака!

Души на селяка...

Души на простака...

Руши!

Руши...сърце и души

Руши!

А нека разрушеното да стане...

И нека...

Нека всеки да остане

да не бяга,

а отпред да застане!

За всеки паднЪл камък...

вдигната ръка нагоре!

За всяка стряха на земята,

нека свети пламък в небесата!

Руши,

а от рушеното ще никне

нов живот и нова вяра!

Казват ни, че сме овци

и лош ни е овчая.

Да станем хора

не кози!!!

Излез от двора

не пълзи!!!

Вдигни ГЛАВА

            и си кажи!

                        Не мълчи!

Или остави...

Звяра да Руши!...