Слънцето през прозореца,

нежно ме гали.

Вятърът тихо напява

мелодии стари.

Навън аромат на пролет 

и бели цветя.

В Едемовата градина

съм аз,

там е и тя.

Пчелите жужат,

животът кипи,

а за нас, времето спряло е.

Аз бях там,

там беше и ти.

Тревата, под нас,

зелено одеало е.

Поседнах там аз,

полегна пък ти.

Между тучните, диви,

                                    зелени,

                                    треви

бяхме само двамата...

аз и ти.

Под дървото разцъфнало,

животът ни скри.

Споделяхме двама,

милиони мечти.

Калинка червена над нас прелетя.

За ръката те хванах.

А над нас, на дървото, лястовичка се спря.

Мигът стана вечност,

началото край...

Но живота не чака

за нас не иска да знай.

И двамата с тебе,

ръка за ръка,

По пътя ще тръгнем,

към нови дела.

А дали ще се срещнем...

пак тук, в райския кът?

Как ли ще се посрещнем...

ние, след дългия път?

Това аз не знам...

Но живота,

макар леко подъл и груб,

съдбите ни сплита,

ще се видим пак тук.

Дотогава,

щом видиш в съня си

Райска градина със стъпки във нея

знай, че те чакам,

и за тебе копнея.

С дъх на пролет

ела ти до мен.

И нека превърнем

абата във лен...

И нека сме двамата,

дори на милион километри.

Ще бъдем ний заедно,

дори след дни бързолетни.

Ще бъдем ний заедно,

както сега

така и в нощта...